Мадарски конник

June 15th, 2011  |  Published in 100 национални обекта, Паметници, Сребърни  |  1 Comment

Мадарски конник

Мадарският конник е археологически паметник, представляващ изсечен в скалите барелеф на 23 m височина от основата на отвесна скала. Намира се в североизточна България, близо до село Мадара и на 20 km от град Шумен. Обявен е за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО през 1979 г.[1] На 29 юни 2008 г., след проведена национална анкета, Мадарският конник е обявен за глобален символ на България.

Релефът представлява триумфиращ владетел — символ на мощта на Първата българска държава. В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, орел в хералдична поза, летящ пред него, подскочило куче, което го следва, и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня. Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени и античните художествени традиции (тракийски конник). Детайлите определят датировката (началото на 8 век) и подкрепят най-признатата теза за прабългарския произход на релефа, предполагаемо свързваща изображението с хан Тервел (701–721 г.).

Текст Wikipedia

Виж къде се намира Мадарският конник на картата:

Мадарски конник

Responses

  1. Стоил Трайков Стоилов says:

    February 15th, 2013at 08:15(#)

    Дългогодишните проучвания на древната българска история, представени в книгата ми “Нарекоха се българи”, София, 2011, ISBN 978-954-9447-83-5, Стоил Трайков Стоилов, която може а бъде намерена в книжарица “Български книжици” на ул Раковски, при ‘Кристал”, отхвърлят характерът на ловно-триумфална сцена за изображението на Мадарския конник. В действителност на паметника Мадарски конник е изобразена жена и тя е древна царица, аскет-пътешественик и е била почитана като богиня. Проучването показа, че всички български племена са от районите на днешните Афганистан, Пакистан и Северозападна Индия. Царското племе Оногондури е от поречието на река Кабул, от древната държава Гандхара (Гандара). Населявали са я древни индоарийски племена, Сака, гръко-македонците на Александър Македонски, Бахлики, и др. През средата на IV век там се населват и племената Хионити (Оионо). През 515 г. Белите хуни на Михиракула побеждават Гандхара (Гандара > Гондур) в битките и цялото й население се изселва на запад под името Оно_гондури. Оногондурите са царското племе на кан Кубрат от рода Дуло и на сина му кан Аспарух, който ги довежда на юг от Дунава. В 715 година много успешният булгарски кан Тервел разпорежда в чест на 200 годишнината от изселването и в памет на загиналите да бъде изсечен паметника Мадарски Конник. На него е изобразена древна княгиня от Гандхара на име Гандхари. Тя се оженва за цар Дхритарсхтра и става царица на най-голямата арийска държава Куру в Индия. Царят бил млад, хубав, но сляп. От обич и за да бъде съпричастна и наравно с него в битието, младата царица Гандхари превързала очите си и така живяла цял живот. Във великата война Махабхарата на индоарийците нейните синове от рода Каурава воювали с братовчедите си от рода Панду (Пандава). Повечето от синовете й загинали в 18 дневните битки. Тя заедно със слепия цар и майката Кунти на враговете на синовете й Пандава се оттеглила в гората и станала аскет и пътник-странник. Загинали мъченически в горски пожар. И слепият цар и тя били почитани като божества. Тя е изобразена като божество, защитаващо вярата, и като лично божество Yidam. Изображението на божеството Гандхари се е слагало около пещери с храмове. По време на преселението българите са вярвали в будизма и шайвизма и то в тантристката им форма с почитане предимно на женски божества. Царица Гандхари е изобразена на скалите над Мадара с превръзка на очите, така както е било в живота й. На превръзката има най-вероятно медальон на Буда-Амитабха. В дясната ръка държи вазичка с елексира на живота. Използвала се е за въвеждане на вярващите в реигията. През ръката има провесени вейки от върба или житни класове за разпръскване на елексира и безсмъртие. На шията на коня има кръгъл мех с отрова срещу враговете на вярата. На рамото има лък и стрели. В дясната ръка най-вероятно държи огледало. Облечена е с къса до под гърдите блуза и със сари и къса пола. Меката и малка обувка е вмъкната в голямо стреме. Лъвът е пиедестал на изображението и преносно средство за Майката богиня, каквато е тя. Той не е прободен, а копието всъщност е къса пръчка (жезъл) със “U” завършек отгоре, забито в земята зад лъва. Това е жезълът “данда”. Той е символ на мощ, наказание и самонаказание и по-важното е, че чрез него божествената космическа енергия се влива в родната страна. Кучето е символ на правдата (праведността, дхарма). В книгата всичко е описано доста подробно и ясно. От нея може да се разбере защо се наричаме българи, кои са българските племена, кога и от къде са се изселили и защо и много още.
    СТС

Leave a Response


Етикети

Андъка Априлци Араповски манастир Арбанаси Арда Асенова крепост Баба Стана Балчик Батошевски манастир Бачковски манастир Безводно Беклемето Белоградчик Бесарбовски манастир Боженци Бяла река Варовитец Велико Търново Вихрен Водопади Гложенски Голям кадемлия Гори Долен Доспат Дряново Дряновски манастир Дунавска равнина Езера Елена Еленски балкан Есен Етно Етрополски манастир Етъра Жеравна Земенски манастир Зима Златна есен Златоград Искър Кадемлийско пръскало Калиакра Калоферски манастир Каменни гъби Килифарево Килифаревски манастир Ковачевица Кольо Фичето Колю Фичето Копривщица Копринка Крепост Моняк Къпиновски манастир Лакатник Лясковец Лясковски манастир Лято Манастири Марагидик Мерданя Миндя Музеи Никополис Паметници Панорами Пейзажи Пещери Пирин Плаковски манастир Планини Преображенски манастир Природа Природни паркове Резервати Рила Родопи Русенски лом Соколски манастир Стара планина Старо Стефаново Татул Тевно езеро Тетевен Тракия Трапезица Триглав Троян Троянски манастир Трявна Тъжа Тюленово Узана Урдини езера Хижи Хотница Царевец Църкви Червен Черепишки манастир Черно бели Черно море Чипровски манастир Шипка Южен Джендем Язовири Янтра античност археологически разкопки археология бряг буря бялото братство възрожденски върхове гела градове дворец декември дървета еко пътеки есени пейзажи етнографски комплекси жита жътва залез земя зимен пейзаж зимзелен зимно утро изгрев източни родопи икони иконостаси календари камен бряг конаци котел крепости крушуна кули лавандула лед летен пейзаж лодка лозя махала медвен море морски бряг морски пейзаж мостове мъгли национален парк несебър ниви нивя ноември нощни снимки облаци октомври паневритмия параклис пейзаж планински пейзаж полета поля поток предбалкана пролет пролетен пейзаж равнини разкопки рапица реки ретро рибари рилски езера роженски манастир рупите светилища село сепия скали скални феномени скални църкви слънчогледи сняг стари къщи стари улици стенописи стобски пирамиди траки тракийска могила тракийски светилища утро хайдушки водопади храмове широка поляна яйлата

SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline