Крепост Калиакра

June 25th, 2010  |  Published in 100 национални обекта, Антична, Бронзови, крепости

Крепост Калиакра

Крепостта Калиакра е сред Стоте национални туристически обекта, обявена е за археологически резерват “Калиакра”.

Най–ранните поселения на носа датират от 4 век пр.н.е., когато областта е била населявана от тракийското племе Тиризи. Те дават и първото му име – Тиризис.

Античният географ Страбон, описвайки Калиакра, казва, че тук е била столицата на цар Лизимах, един от наследниците на Александър Македонски и управител на Тракия. Той криел в пещерите край носа несметните си съкровища, заграбени още при походите срещу Персия. В елинистичната епоха по-навътре към сушата е била построена втора крепостна стена, а в римско време тракийската крепост е разширена. През 341-342 година се дострояват кръгли кули, има вече външен и вътрешен град. Във втората половина на 4 век още по-навътре от края на носа е изградено трето укрепление с 10-метрови стени, дебели 2,90 м. При археологически разкопки, извършени през 20 век, на Калиакра са открити останките на антични и раннохристиянски некрополи.

През 5-6 век, според Хиерокъл, крепостта (вече под името Акре Кастелиум или просто Акра – нос) придобива значението на укрепено ядро срещу прииждащите варварски племена и е един от 15-те града на провинция Скития. През 513 г. край Калиакра се разразява битка между възстаналия военачалник Виталиан и Византийския император Анастасий I. В следващите векове селището и крепостта се развиват, но според някои изследователи в 7 век настъпва упадък, защото славяни и прабългари не са проявили интерес за заселване на това място. В източници от 10 век се срещат славянските имена Тетрасида и Тетрасиада; Тетрисиас, Триса, Тириза и Тириста.

Най-ранно датираната западноевропейска карта, в която се споменава съвременно наименование Калиакра е тази на италианеца Петрус Весконте от 1318 г.  В други италиански карти и съчинения от 14 век носа се описва и като Capo Calacria или Calacria. В състава на Българския Военноморски флот от Първата световна война се е числял миночистачен катер с името „Калацерка“.

Най-голям разцвет Калиакра изживява през втората половина на 14 век, когато е столица на Карвунското княжество (деспотство) на българските владетели Балик и Добротица. То обхваща североизточните български земи, откъснати от централната власт. На името на Добротица е наречена и областта Добруджа, което е турското произношение на името му. Писмени сведения говорят за мощен средновековен град, в който владетеля сече собствени монети и превръща крепостта в църковно средище. Днес на носа има останки от крепостните стени, съхранени са още част от водопровода, баните и резиденцията на княза. Деспотите на Калиакра първи от родните владетели започват изграждането на военноморски флот. Галерите на Добротица участват в успешни бойни операции в Черно море. През 1393-1394 г. Карвунското княжество става едно от последните български владения, които попадат под османско владение.

През 1402 г. влашкият войвода Мирча Стари завзема земите около Калиакра, но по-късно същата година отново е окупирана от османските войски. През 1444 г. до нос Калиакра спрели рицарските войски на полският и унгарски крал Владислав III Варненчик в похода си срещу Османската империя. В старите турски законници Калиакра се споменава като пристанище с митница Килагра или Челигра бурун.

Виж къде се намира крепостта Калиакра на картата.

Крепост Калиакра

Leave a Response


Етикети

Андъка Априлци Араповски манастир Арбанаси Арда Асенова крепост Баба Стана Балчик Батошевски манастир Бачковски манастир Безводно Беклемето Белоградчик Бесарбовски манастир Боженци Бяла река Варовитец Велико Търново Вихрен Водопади Гложенски Голям кадемлия Гори Долен Доспат Дряново Дряновски манастир Дунавска равнина Езера Елена Еленски балкан Есен Етно Етрополски манастир Етъра Жеравна Земенски манастир Зима Златна есен Златоград Искър Кадемлийско пръскало Калиакра Калоферски манастир Каменни гъби Килифарево Килифаревски манастир Ковачевица Кольо Фичето Колю Фичето Копривщица Копринка Крепост Моняк Къпиновски манастир Лакатник Лясковец Лясковски манастир Лято Манастири Марагидик Мерданя Миндя Музеи Никополис Паметници Панорами Пейзажи Пещери Пирин Плаковски манастир Планини Преображенски манастир Природа Природни паркове Резервати Рила Родопи Русенски лом Соколски манастир Стара планина Старо Стефаново Татул Тевно езеро Тетевен Тракия Трапезица Триглав Троян Троянски манастир Трявна Тъжа Тюленово Узана Урдини езера Хижи Хотница Царевец Църкви Червен Черепишки манастир Черно бели Черно море Чипровски манастир Шипка Южен Джендем Язовири Янтра античност археологически разкопки археология бряг буря бялото братство възрожденски върхове гела градове дворец декември дървета еко пътеки есени пейзажи етнографски комплекси жита жътва залез земя зимен пейзаж зимзелен зимно утро изгрев източни родопи икони иконостаси календари камен бряг конаци котел крепости крушуна кули лавандула лед летен пейзаж лодка лозя махала медвен море морски бряг морски пейзаж мостове мъгли национален парк несебър ниви нивя ноември нощни снимки облаци октомври паневритмия параклис пейзаж планински пейзаж полета поля поток предбалкана пролет пролетен пейзаж равнини разкопки рапица реки ретро рибари рилски езера роженски манастир рупите светилища село сепия скали скални феномени скални църкви слънчогледи сняг стари къщи стари улици стенописи стобски пирамиди траки тракийска могила тракийски светилища утро хайдушки водопади храмове широка поляна яйлата

SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline