Белоградчишки скали

January 22nd, 2010  |  Published in 100 национални обекта, Есен, Златни, Снимки от България, крепости, скали  |  1 Comment

Белоградчишки скали

Белоградчишките скали са уникални скални образувания, разположени в западна Стара планина, на 52 км. югозападно от град Видин, 182 км. от София и 68 км. от Монтана.
Изумителните скални образувания обхващат район дълъг 30 и широк 15 км.
Белоградчишката крепост, наричана още Белоградчишко кале е била изградена сред тези непристъпни скали, когато българската държава не е била образувана, а Балканският полуостров е бил в пределите на Римската империя.
За да се укрепят по-добре в първите два века от своето господство на Балканския полуостров, римляните положили големи грижи за построяване на здрава укрепителна система и за прокарване на удобни (стратегически и търговски) пътища. По това време (III в. от н. е.) вероятно е изграден и кастелът край Белоградчик. Той е трябвало да контролира тази част от пътя, от гр. Рациария (близо до днешното село Арчар, Видинска област) към вътрешността на империята. Така било поставено началото на изграждането на крепост сред белоградчишките скали.
В околността са запазени останки и от други крепостни застроявания с наблюдателни цели – при село Кладоруб (някогашното римско селище Камбустика), до село Граничак в местността Ханище, при село Дъбравка и другаде – общо 17 на брой.
Римляните използвали при строежа естествената непристъпност на скалите, като издигали само две стени от северозапад и югоизток. От другите страни за преграда и днес служат два огромни скални масива, високи по 80-100 м. Крепостните зидове били здрави, с дебелина в основите от 4 до 5 м. и високи от 12 до 15 м. Този римски кастел бил и крепост-наблюдателница. Крепостта разполагала с две щерни за вода, издълбани в скалите, дълбоки около 5 м., които се пълнели със снежна и дъждовна вода и събраното количество се пазело като неприкосновен запас.
Недалеч от крепостта са открити останки и на римски аквадукт. В северозападната част на кастела е запазено почти напълно едно подземие, изградено вероятно по-късно от българите.
На няколкостотин метра югозападно от крепостта на самотна стръмна скала се намират руините на друго старинно укрепление, което било в помощ на римския кастел.
Римската крепост имала за задача не само не само да наблюдава, контролира и охранява пътя, но и да предава и препредава съобщения предимно от военен характер с помощта на различни сигнали. За сигнализиране римляните използвали през нощта огън, през деня дим, а когато имало мъгла, биели огромни тъпани. Друг кастел приемал сигнала, препредавал го на трети и по този начин съобщенията достигали до предназначението им.
През 395 г., когато станало разделянето на Римската империя, балканските земи влезли в пределите на Византия.
През VI век на Балканският полуостров започнали набезите си славяните. Тази сериозна заплаха от север заставила византийския император Юстиниан I (527 -565 г.) да изгради няколко укрепителни поста. За тази му фортификационна дейност хронистът Прокопий пише: “Старите укрепления били възстановени и построени нови 400 кастели, крепости и градове”. Особено важен е балканският отбранителен пояс. Към него спада и кастелът при Белоградчик, който играе важна роля благодарение на стратегическото си място.
Но той, както и много други, не могъл да устои на обединения натиск на славяни и прабългари, които в края на VII в. извоювали правото на съществуване на новата българска държава и останали завинаги по тези места.

Виж картата с местоположението на Белоградчишките скали и крепост.

Белоградчишка крепост

С образуването на българската държава започнал нов период от историята и на Белоградчишката крепост. В тези първи столетия българските владетели й придавали различно значение.
До XV-XIX в. Белоградчишката крепост запазила средновековния си български облик. По-късно турците извършили някои доукрепителни работи и нови градежи по крепостния зид. Ползването на твърдината в края на XVII и началото на XVIII в. изглежда във връзка с австрийските походи срещу турците през 1683-1689 г., 1714-1718 г. и 1735-1739 г. Укрепването на крепостта било предизвикано и от желанието на турските власти да заздравят позициите си в тази част на империята. Редица извори сочат, че тук е имало хайдушко движение и бунтове на местното население.
Преустрояването на Белоградчишката крепост за огнестрелно оръжие започнало през 1805 г. под ръководството на френски фортификатори и завършило през 1837 г. от италиански инженери. След това преустройство крепостта обхваща 10 211 кв.м. Тя била разделена на три части, отделени една от друга с каменен портал и масивни железни врати. Крепостната стена в зависимост от терена била с различна височина – от 3 до 15 м, а дебелината на зида в основата от 2 до 2,5 м.
Крепостната стена имала и 350 – 400 бойници за огнестрелно оръжие изградени на мястото на българските зъбообразни амбразури. Там, където извисявали снага българските бойни кули, турците построили три оръдейни площадки. Днес са запазени само караулните помещения и някои подземия, служили за тъмници и складове.
Отначало Белоградчишката крепост била пазена от турското мъжко население, освободено от налози и данъци. В охраната на крепостта били заангажирани няколкостотин човека, но при опасност тя можела да побере 1000 – 1500 души. През периода 1837 – 1867 г. в крепостта имало постоянна войска, която поела отбраната на града и района.
През 1850 г. крепостта играла негативна роля в разгрома на Белоградчишкото въстание.
Известно време след 1885 г. в крепостта продължил да квартирува гарнизон, а след изграждането на казарми в града тя изгубил военното си значение. Дори в 1890 г. общинската управа в Белоградчик решила да разпродаде на гражданите камъните от крепостта за строеж. Това намерение било осуетено от местните овчари, пригодили крепостта за стопански нужди.
Използването й в този смисъл и липсата на всякакви грижи за поддържането й довели до някои разрушения на стените, бойниците и крепостните помещения.
Въпреки това специалистите я считат за една от най-добре запазените крепости в България. Непосредствено след обявяването й за паметник на културата тя бе реставрирана и сега е пригодена за масови посещения.

Виж галерията със снимки от белоградчишките скали.

Responses

  1. larisa says:

    April 28th, 2010at 08:14(#)

    radvam se 4e jiveq v bg imame mn krasiva priroda:p prosto sa strahotni belograd4i6kite skali:D

Leave a Response


Етикети

Андъка Априлци Араповски манастир Арбанаси Арда Асенова крепост Баба Стана Балчик Батошевски манастир Бачковски манастир Безводно Беклемето Белоградчик Бесарбовски манастир Боженци Бяла река Варовитец Велико Търново Вихрен Водопади Гложенски Голям кадемлия Гори Долен Доспат Дряново Дряновски манастир Дунавска равнина Езера Елена Еленски балкан Есен Етно Етрополски манастир Етъра Жеравна Земенски манастир Зима Златна есен Златоград Искър Кадемлийско пръскало Калиакра Калоферски манастир Каменни гъби Килифарево Килифаревски манастир Ковачевица Кольо Фичето Колю Фичето Копривщица Копринка Крепост Моняк Къпиновски манастир Лакатник Лясковец Лясковски манастир Лято Манастири Марагидик Мерданя Миндя Музеи Никополис Паметници Панорами Пейзажи Пещери Пирин Плаковски манастир Планини Преображенски манастир Природа Природни паркове Резервати Рила Родопи Русенски лом Соколски манастир Стара планина Старо Стефаново Татул Тевно езеро Тетевен Тракия Трапезица Триглав Троян Троянски манастир Трявна Тъжа Тюленово Узана Урдини езера Хижи Хотница Царевец Църкви Червен Черепишки манастир Черно бели Черно море Чипровски манастир Шипка Южен Джендем Язовири Янтра античност археологически разкопки археология бряг буря бялото братство възрожденски върхове гела градове дворец декември дървета еко пътеки есени пейзажи етнографски комплекси жита жътва залез земя зимен пейзаж зимзелен зимно утро изгрев източни родопи икони иконостаси календари камен бряг конаци котел крепости крушуна кули лавандула лед летен пейзаж лодка лозя махала медвен море морски бряг морски пейзаж мостове мъгли национален парк несебър ниви нивя ноември нощни снимки облаци октомври паневритмия параклис пейзаж планински пейзаж полета поля поток предбалкана пролет пролетен пейзаж равнини разкопки рапица реки ретро рибари рилски езера роженски манастир рупите светилища село сепия скали скални феномени скални църкви слънчогледи сняг стари къщи стари улици стенописи стобски пирамиди траки тракийска могила тракийски светилища утро хайдушки водопади храмове широка поляна яйлата

SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline